автор: erka

Ще шупне питата
и ще напълни
небесната тава.

До ръбчето.

До златно
ще се опече на слънце,
преди самото То
да я начупи
и после... Ще се връща
все по-гладно,
познало в нея аромата си.
А тя - в очакване
ще се смалява.

До сърп.

...за да ожъне
светлината му...