автор: Malka_vodka

Натрупаната тежест в слепоочията
кресливо ме размазва от зори,
но с гордо вирнато дебелоочие
великодушно я оставям да боли.
Като глазура шоколадово порочна
ще я разлея по гърдите си дори,
а в сърцебиенето, в горната му точка,
ще си добавя и ръждясали игли.
Не искам пак безчувствена и няма,
проспала и живота си в игри,
да вия в давещо минорна гама,
съзнателно увита в зли мъгли.
Задъхана от мисълта,че те обичам,
непоносимо се закичвам със бодли,
погалвам се сама и кръв потича,
О, Боже, как вълшебно ми люти.....