автор: Rodenavlotos

А виното, което не изпихме с тебе,
остана в чашите. Навярно...да ни чака.
Защо ли вещите, дори и непотребни,
не хващат като нас разнопосочни влакове,

а се изпълват с някаква смирена вярност,
в очакване излюпване на пеперуда.
А ти... размяната на шапките полярни
е по-възможна да се случи като чудо,

отколкото да ме намериш в огледалото,
макар да служи за обратно гледане.
Преди да се роди и... отлетяла е,
инстинктите си за летеж да следва

и не познала краха на илюзиите още,
онази малка пеперуда в тялото ти.
А ние...всеки в своите си нощи,
се взираме безлико в огледалото.