автор: Rodenavlotos

Когато – един Матейко, се поокопитя и огледам,
когато ме затисне самотата - и небесната,
ще тръгна, като кученце да следвам
отново теб, по дирите ти пресни...

ако случайно ти ме изпревариш по завоите,
или пък на финалната житейска права.
И тук едва ли ще се впечатля кой кой е,
зациментиран във алеята на славата.

Ще търся теб – оставил длани по гърдите ми
по-трайни от следите в пещерата Ласко,
подобно онзи влюбен галактичен скитник -
оставил вест за себе си върху гръдта на Наска.

Но ако аз - свещица тънка, преди теб изтлея
и хвана първа за Последна спирка влака,
поразходи се бавно по Небесната алея.
Аз ще съм там - на пейката и ще те чакам.