автор: daro

С една жена прескочихме комините...
Горите се рисуваха с пастели.
И ходехме по шумата предзимна,
преди да споделим една трапеза
на изповедна масичка... Върху й
чиния - с два картофа и със сирене.
Край нас стояха кучетата чинно
и ръфаха със погледи покривката.

А зайде слънцето зад близката сергия.

Очите ни любовно лепнеха
по стройна армия буркани с мед
и се насищаха с протяжно топли кехлибари.
Изгряваха в ръцете ни сладката
от ягоди и боровинки,
а продавачката бе фея,
загърната в шамия.

Бе приказка, но всяка приказка
съдържа в себе си
разпадащ я отвътре глас...
И налетя пазарската
продажна глутница със викове:
"Вземете и от нас!
Вземете и от нас!.."

Ала какво да вземем,
мили мои,
неопитни пред цветето
на цъфващата страст?
Изстиват църквите.
Помръкват минаретата.
И нищо не прочитате
в очите на покоя,
към който сте със профил,
но той към вас –
анфас.

Или е друга версия.
За недостигащ речник.
И за нелепа дума
в сърдечно срещнат час.

И може би сте искали
в настъпващата вечер
от болка да извикате:
"О, дайте и на нас..."