автор: Lefty

Римите ми идват в повече, като хищни акули,
които изяждат смисъла на всяко ставане и падане, и тръгване
отново насред нищото.
Поете, спри се.
Изтупай прашните клепачи,
изхвърли клишето и пасувай.
По-достойно е дори от истина-да бъдеш автентичен,
като смъркане на дрога е.
Изхвърли душата си на показ.
На съд изкарай я пред себе си и другите.
Независимо дали ще я заплюят или стъпчат, в тревата мека ще полегне-
уморена, но пречистена.
По-добре в устите им да се търкаляш безтегловен,
да те разнищват и зад гърба ти да говорят, че не струваш,
но да си различен.
Да си вдъхновител без дори да знаеш.
Зареждащо устройство за поезия.

Римите ми идват в повече, защото в живота няма рими,
а сляпо да ги търся е безпомощност, която ме превръща в чучело.
Кръвта ми иска опрощение, изповед и същност-
не строг затвор и тъмничар без име.
Иска рок баладата да стене през дъждовна вечер
и сълзите ми да са без думи и на никоя наречени.
Иска Плант да пее блус до пръсване, докато изгаря тленното
и идва същността ми-китарата да вие докато се счупи-
хиляди парчета откровение.
И всеки фалш е чужд и всяка нота в тон е.
Риба съм, не съм паун.
В мълчание прераждам се отново.
Изкачвам стълба към небето.

Римите ми идват в повече, защото чувствата не се римуват,
а изгарят, като факли в тъмнината,нажежили се до пръсване-
кратери любов, които раждат смисъла на всяко съществуване.
И силует съм, очертан от скелета на бащината къща,
където срещам себе си в очи на спомени преяли от емоция.
Дъждовна локва с генетичен код - това съм аз.
И слушам Флойд.
Уискито без лед ми кимва с чувство.
Животът е купон,
останалото е изкуство.