автор: daro

Ти ли ме повика
или някой/никой,
невидим за мене и тебе, Пламене -
боговдъхновен и "наказан"
с личен акт на Дихание?

Усещам те!
И ти си с орлово око
съзиращо в зоба на коня
и гривата
и опашката волна.
Но дочувам как пищят
ушите ти заешки, когато
еднояйчната близост
на твърди трапези
с варовикови карбонати,
изграждат цитадели
на стадните твари.

Ела барем с мене, братко,
(или аз ще те следвам)
да им зидаме гробници!
И когато месечина
пергамента звезден разтвори,
отвес да ни бъде, нова Родина.
От там, всички пътища водят
навсякъде
и за никъде...