автор: rady

Защото пясъците са засипали
тъгуващи за лято водорасли...
Защото гларуси, от студ пресипнали,
мълчат над дюни непораснали...
Защото във черупки са заключени
плачът на мидите и радостта им...
Защото всички тайни са научени,
не се страхувам вече от властта им...
Защото вълноломите са сухи –
вълните са внимателни и кротки...
Защото раковините са кухи
и са безмълвни уличните котки...

Та затова тук, на брега е тихо.
По кея се разхожда младостта ми
и всичките вини за миг се скриха,
изплашени до смърт от смелостта ми!
И в тишината чувам в себе си
едно гласче, което пита, проси,
ала душата ми ликува, пее си
и глуха е за всякакви въпроси!