автор: Rodenavlotos

Ще замръкна спасена от нощния хлад,
не от друг, а от някой без име.
Ще засити с трошици най-първия глад.
После огън ще стъкне за зимата

в най-уютния ъгъл под стария мост,
сред кашони от минали скитници.
Ще се радва да има пернато за гост,
облетяло житейските митници.

Ветровете, останали с празен стомах,
като вълци ще вият обречено
към луната насреща – и тя сиромах,
споделила клошарските вечери.

Ще е странно убежище - дом без таван,
но душата не ляга по нощница
върху мека постеля, под пухен юрган
и не става приятно разрошена.

Тя е птица без покрив - сама пилигрим
и подвластна на бури и хищници,
до безпаметност теглеща края незрим
от въжето на пътя разнищено.

И се случва под мостове с тъмна вода,
да общува със други – безоки.
Но понякога мостът е гнила греда
и приключват във нея посоките.