Лято и глъч се изнизаха
вкупом. Нашир и надлъж
тихо вали, като в приказка
приказен есенен дъжд
Няма порои продънили
с гръм свода сив изведнъж.
Рони сълзи - перли сънени
сънният есенен дъжд.
Къпе света в упоение
с ласки струи вездесъщ;
вае пречисти творения
чистият есенен дъжд.
Като в молитвено служене
нежно смирен, но могъщ.
Как на света скъп и нужен е
Божият есенен дъжд.