автор: GalinaBlanka

И ето- пред теб е най-сетне вратата отворена
и пътят пред нея те вика - и шарен, и нов.
А пък Животът - задъхан, припрян, ококорен
те чака, във теб да се влюби готов.

А сякаш довчера, в ръката ми вкопчила пръсти
се учеше как със света да говориш на Ти.
Сънят ти все още ухае на детство невръстно,
а в него препускат комети и раждат мечти.

И ти да ги сбъднеш, рабирам, че нямаш търпение,
крилата пулсират, направо болят за летеж.
Нагоре те теглят, към хиляди светли вселени -
една ще дочака в ядрото й кротко да спреш.

Детето ми, тичай, лети и усмихвай звездите!
Желая ти всяка от тях да докоснеш с ръце
и знай, че най-светлата винаги чака те скрита
под топлата стряха на майчино вярно сърце.