Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Есенният дъжд
напомня ни за зимнина.
Нима е чужд! С ответните си пръсти
на роднина
наводнява избите ни
в естуарни разклонения.
Но бяхме ли морета...
А трябва ли да сме морета
с верността до ключ,
на разхлопаната ни барака!?
Откъртена дъска
с гвоздея ръждив,
пробива джапанката
на последния ни залив.
Есенният чужд,
раздвижи въздуха –
проскърца пантата
на зъзнеща и близка...
Сгуши се –
стопли й душата.
Разредена утринна мъгла
изгря
над сиво слънце.
Публикувано от aurora на 08.10.2014 @ 12:27:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"идилия" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: идилия от libra на 08.10.2014 @ 20:29:32 (Профил | Изпрати бележка) | няма да е все така болка и безсилие, слънчице даро, съвсем скоро нещата ще се променят, ето ти сега една приказка за лека нощ, която бях написала за себе си, подарявам ти я :)
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=169700 |
Re: идилия от daro на 09.10.2014 @ 09:22:37 (Профил | Изпрати бележка) | знам, че все така ще бъде, но не искам да го доказвам с
диалектически аргументи - болката, изведена от плът е
проявена духовност - аурата й е сила, която осмисля безсилието
Оставам с Радостта,
където всяка болка е нежизнен спомен. :) ("завръщане")
благодар за виолетовата приказка! :)
...какво велико Творчество! - да сътвориш деня, за да дадеш
основание на нощта да ражда - това не става без болка, защото
до Любовта се расте ;)
...а сега си лягам - "голям да порасна" :)))
пп ааа, да те питам нещо - тъй като вчера намятках стихото набързо - какво ще кажеш за този финал?
Разредена утринна мъгла
изгря над сиво,
протъркано
до скъсването
слънце.
(.)
|
]
Re: идилия от libra на 09.10.2014 @ 23:24:48 (Профил | Изпрати бележка) | аз виждам стиховете/буквите/ в цветове, които понякога се подреждат и в картини, за това първият финал, като че ли е по-добър, но това е мое мнение, което няма много общо с литературата, авторът си ти и за текста е важно ти как го виждаш |
]
Re: идилия от daro на 10.10.2014 @ 09:55:16 (Профил | Изпрати бележка) | благодар, Ил! :)
доверявам се на "първичния си инстинкт", на Живето, на теб... и на
една изключителна, висока, Радост :)
...усещам, че така ще бъде по-добре
Осветен ден! :)
(.) |
]
Re: идилия от daro на 09.10.2014 @ 09:31:12 (Профил | Изпрати бележка) | не е, я - древни приковавания е ;)
в бараката!? - ми нали "чуждия"(не от нас) си я прибра - не скиваш
ли разредената й душа как свети и се издига над протърканото до
скъсване, слънце :)
...зазимявам, зазимявам, душа... след тюрлю гювеча минавам на
лютеница, печени чушки, туршия...и много-много зелев сок, сутрин;)
(.) |
]
Re: идилия от zebaitel на 09.10.2014 @ 09:59:44 (Профил | Изпрати бележка) | Може ли и аз да кажа?!
Струва ми се, че не трябва да пипаш финала - метафорите ти са достатъчно силни и необичайни и едно прилагателно като определение само ще ги разконцентрира!
Открадвам си малко разредена мъгла! Нали знаеш, че я обожавам!
И тая вярност до ключ е... необходима само на бараката... |
Re: идилия от daro на 09.10.2014 @ 10:59:40 (Профил | Изпрати бележка) | как да не може, душа - нахлувай свободно в проветривата...:)
и нямай утежнения за присвояване - дареното е за витални души
верни на духа :)
...дори когато през мъглата слънцето изглежда като забърсано,
захабено... като протъркано, изтъняло от овехтяване - сиво -
но сивото може да бъде и благородно, съдържащо от всички
цветове, като прегръдка от теб... и за теб :)
(.)
|
] | |