...в което беше плач и смях
оттам безплътен се излиза
оставих полюси на мах
и махалото да маха, маха...
светлината я разбрах –
за кой ли път шептях си –
сила
перфорира ми билета
с изначална
и безсрочна виза
кръщавал ли е някой, някога
съдба
с най-могъщото подобие –
безсилие