автор: erka

Не можем
да си мерим силите, Живот!
С какво се мери бялото на листа?
С вълненията - без които ти не можеш
или със яснота - когато липсват?!

В какво намираш себе си, когато
си просто сън мъртвешки след умората
и как разбираш, че си бил, а някак -
каквото е било, не си запомнил?

Не искам да си мерим силите.
Защо ни е?
Останаха ни само бели листове...
...и може би,
напразно се тревожиш,
че в тях ще закопая всеки смисъл,
без който си спокоен, но безцветен.

...но Ти, пиши,
докато в тебе има още синьо,
а аз успявам да умирам
между редовете ти.