Не помня, някога
да съм била герой,
но помня болката
от всеки белег
и зная как
ръждясва бавно
тел,
с която си се кърпил.
Сам.
В Неделя...
...и как невидимо
с плътта ти сраства.
И как отровата
блуждае във кръвта,
докато погледът ти придобие
онзи блясък
на върколак... пиян
от собствената си
тъга.