автор: vicont

Когато внезапно денят ти помръкне
и в пепел засипан осъмне Помпей.
Сънят ти взривен е, а адът се вмъкне
във пулса ти бесен и с лава залей
смразената кръв от страха за живота.
Когато и Бог е със бич във ръката
с навъсени вежди над свойта Голгота
и с гняв запокитва тиарата свята.
Тогава в жарта на погрома се ражда-
надежда (за слънце) след пира на мрака!
Сърдечната лава с любов се охлажда,
смъртта е забрава... но нека почака!
Помпей ще изправи снага, ще изтлее,
а Мило, Аврелия с обич ще срещне.
След дългата нощ, щом зората изгрее,
ще гаснат бездимно молитвени свещи!