автор: gogata622

Почука на вратата.Аз отворих.
Застанала на прага под дъжда
очите ти,изпълнени с умора
търсеха искрица топлина.

Бе същото когато си отиде.
Във онзи миг бях слаб и унижен.
И чаках! Дълго чаках да те видя
когато се завърнеш някой ден!

И ти дойде - красива,непокорна,
но тъжна! Както никога преди!
Познавах те щастлива,неуморна!
сега в очите ти съзрях сълзи.

Дали си същата? Или това е
споменът,от който ме боли?
Дали и аз съм онзи? Дявол знае!
А може дяволът пък да си ти?

Сърцето иска пак да те прегърна,
но сигурно отново ще сгреша?
Едва ли любовта ще се завърне?
Защото между нас стои стена,

иззидана от обич и копнежи!
А рухнала от болка и лъжи!
От празните,изгубени надежди!
За теб не знам,но мене ме боли!

Ще може ли студената жарава
отново нявга да се разгори
и топлина на двамата да дава?
Не зная аз? А сигурно и ти?

Но любовта,горяла във сърцата
сега е въглен - черен и студен!
Така е между двама непознати.
И тъй ще бъде всеки следващ ден!