автор: erka

Не са ми нужни тези думи.
Една въздишка само ще изпише
във топлината бяла на дъха им
онази невъзможност за изричане...

Не мога през стъклото да докосна
останалите и във теб мълчания,
и парещо в премрежения поглед
една сълза крещи до премаляване,
че всяка есен е редовен полет,
понесъл слънчеви товари към земята...

...и е красиво,
само с поглед - смълчан в една сълза,
да ги изпратиш...