автор: windi

на свекърва ми

София, ти беше мъничка тогава,
в онзи страшен ден,
когато отиде на небето.
И пак си мъничка сега,
когато връхлита болката в сърцето.
Ти беше мъничка, но силно
обичаше живота.
Сама остана с двама сина -
на младини вдовица.
И страдаше жестоко,
като ранена, болна птица.
Но силния ти дух надмогна
злата орисия
и ти намери смисъл нов,
да бъдеш сред приятели, София.
Ти беше майчица добра и баба,
обичаха те твоите дечица.
И ти за тях ще светиш ярко
като прекрасна, мъничка звездица.

25.09.2014 г.