автор: rady

Ти казваш – Времето не е виновно...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех моите грешки?
И тичах като луда през полята
да стигна нечий хоризонт ... не моя...
Когато се превръщах в морско конче
и вятърът ме тласкаше на север,
а ти си бил така очевидно на юг.
Когато мислех си, че самотата ми е нужна
и мъчех се да я запълвам с празни думи...
Защо мълча тогава Времето?
И чак сега, като започнах да си губя обеците
и точно ти намери ми едната, чак сега
изплези се с език и каза – ето, Той е...

Когато вече съм почти безгрешна
и нямам нужда от проклетите си обеци!