Кораб с розови платна
пусна котва. Суматоха,
сълзи радостни, жена
с нежно-резедава рокля
страстно Вятъра прегръща
и го води у дома,
в дървена зелена къща...
Резедавата жена...
Слънцето преваля пладне,
много е приятно вън.
Вятърът (в кител параден)
бяга в следващия сън...
Розови платната тичат
по смарагдово море.
Малко вятърно момиче
жълти нарциси бере...
Майка му, жена прозрачна,
в хоризонта гледа все.
С резедави сълзи плаче.
Кой ли Вятъра ще спре?