автор: LeoBedrosian

Гледам в сайта се множат
днес творците с титла „дядо“,
та си рекох „за из път
ще сваря ракия с градус“.

Че от лани благ мавруд
понабрахме със жената
цяла зима в лед и студ
с него грехме си краката.

Нейде там по Коледа
скръцна старата канела,
струята му изтъня
и остави ме да стèна.

Време е за гроздобер
и от ланшната пръщина
в селския казан, къшмер
текна пàток и замина

пълнокръвната мечта
за омайна джибровùца.
Нищо де, през есента
ще ме тèши сливовùца.