автор: veniamin

Стиснати в юмрук, ръцете ни не искат
да изгубят кръговратите на времето.
В дланите тиктака пясъчен часовник,
но защо у нас останаха стрелките?
Колко пясъци изтекоха през пръсти,
знаят пътя пръстите ми на душата.

Време е да върнем времето обратно.
Но ако се изсипе пясъкът в небето,
няма ли да се закашлят светлините?
Синьото небе не иска да е жълто,
нито пък пустините да са морета.
Измеренията вирусно ни разболяват.