В събота вечер
изплаква душата ми.
Затискам устата й
с длан.
Раненото его
премигва от спомени.
На кого ли от тях
да раздам...
А нейде далече,
сред меки неони
до нечие рамо,
пред чаша коняк...
седи любовта ми...
И рони се мрак.