автор: severianin

Огромен резен портокал
виси накриво
над синкавия скут на тъмнината –
една луна, оранжево-плешива,
блести като прожектор на театър

и звездна пепел
– лъскави конфети –
се сипе върху покривите рижи,
в небето шепа парангони* светят
и лунна нишка звезден бисер ниже.

Огромното дихание на вятъра
издува лека облачна коприна
и като древен кораб,
тъмнината
отплува под платната тъмносини.

По залез слънце облаците бяха
порфироносни плюшени платнища
и, люшкани от вятъра, висяха
над хоризонта
тежки и разнищени.

Сега са други – светли и прозрачни
като криле на птици устремени
и сянката им, приказна и здрачна,
навява на света съновидения.

Луната-портокал виси накриво
над синкавия скут на тъмнината.
По изгрев ще е хладно и мъгливо.
По изгрев сигурно ще има вятър...

__________

* парангон – от фр. parangon – букв. “образец” – брилянт,
скъпоценен камък или бисер без недостатъци.