Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 6
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: nickbaizel
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПреди разсъмване
раздел: Избрано поезия
автор: severianin

Огромен резен портокал
виси накриво
над синкавия скут на тъмнината –
една луна, оранжево-плешива,
блести като прожектор на театър

и звездна пепел
– лъскави конфети –
се сипе върху покривите рижи,
в небето шепа парангони* светят
и лунна нишка звезден бисер ниже.

Огромното дихание на вятъра
издува лека облачна коприна
и като древен кораб,
тъмнината
отплува под платната тъмносини.

По залез слънце облаците бяха
порфироносни плюшени платнища
и, люшкани от вятъра, висяха
над хоризонта
тежки и разнищени.

Сега са други – светли и прозрачни
като криле на птици устремени
и сянката им, приказна и здрачна,
навява на света съновидения.

Луната-портокал виси накриво
над синкавия скут на тъмнината.
По изгрев ще е хладно и мъгливо.
По изгрев сигурно ще има вятър...

__________

* парангон – от фр. parangon – букв. “образец” – брилянт,
скъпоценен камък или бисер без недостатъци.


Публикувано от alfa_c на 14.09.2014 @ 10:37:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   severianin

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
10 четения | оценка няма

показвания 5213
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Преди разсъмване" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Преди разсъмване
от daro на 14.09.2014 @ 10:55:24
(Профил | Изпрати бележка)
великолепен пейзаж! :)

...и толкова дълбоки... лазоритни очи

моите почитания, северосияен! :)

(.)


Re: Преди разсъмване
от zebaitel на 14.09.2014 @ 11:09:52
(Профил | Изпрати бележка)
Поезия - красота, чувство, безкрайност!

И моите почитания, Северянино!


Re: Преди разсъмване
от ZAGORA на 14.09.2014 @ 13:43:21
(Профил | Изпрати бележка)
Твоят словесен пейзаж ме покори.Заставам пред теб,топло и разчувствано стискам ръката ти и благодаря.Без излишни думи-само с поглед,но казвам всичко...Поздрави!


Re: Преди разсъмване
от mariposasenelalma на 14.09.2014 @ 15:05:18
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова красива покоряваща образност, а защо...
Всяка красота ли навява тъга?
Моите почитания...


Re: Преди разсъмване
от severianin на 14.09.2014 @ 17:51:05
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ви от сърце! Да, при мен красотата идва с цвета на тъгата. Но кое ли пък в този живот не навява тъга? Може би младостта... но тя свършва тъй бързо...
Поздрави на всички!


Re: Преди разсъмване
от Agaq на 17.10.2014 @ 21:10:11
(Профил | Изпрати бележка)
Залюля ме в красотата си и не ми се събужда ;)