Поръбени реалности
с релеф на прясна рана.
И не докосването е
съществено,
а бездната, която го е
предизвикала.
Упойката е да съм
обладана
а болката е да не
свиквам.
Изплъзвам се, когато се
изплъзваш.
Все още съм с очите си
и разума.
Желанията можеш ли да
сбъдваш?
Тогава съм от твоите
предсказана.
Като пророк морето да
разтвориш
и аз да мина по спокойна
суша.
И, ако стигна, знам ще ми
говориш.
И няма да разбирам, но ще
те слушам.
Ще се покръстя в нещо
непознато.
И не в Йордан, това е друга
тема.
Ше се окъпем във морето
на душата
и за каквото сме готови,ще
си вземем.