Поетите така умират-
между два стиха, на лист недовършени...
Внезапно им сърцата спират
и звънва ти роднина:- Свърши...
От никове - масонска ложа!
Цвете не знаеш де да сложиш...
Аз срещнах Муза, без сърце...
Той, тръгвайки си, взел го бе!