автор: sradev

Фамилията му беше Зайонц, но понеже това означава Заек на български, то с чиста съвест я превеждам.


Един следобед се звъни на вратата. Поглеждам - полицай. Отварям - наистина полицай - младичък, слабичък, но полицай.
- Добър ден, старшина Заек, тука ли е Н.
Н. е фамилията от която купихме това жилище преди почти една година. И от тогава не сме ги виждали.
- Не, такива не живеят тук.
- Мога ли да проверя.
- Да, разбира се, заповядайте.
Развеждам го по кухнята и двете стаи, оглежда подозрително шкафа, вижда учудено компютър на бюрото.
- А, компютър!
- Да, занимавам се с информатика. Прочие ето нотариалният акт кога сме купили жилището и кога са се изнесли.
- Аха, извинявайте за безпокойството.
След около една година пак се звъни на вратата, пак старшината Заек, но този път с двама от антитерористичната бригада, т.е. с качулките, с черното трико... съвсем на терористи мязат.
- Добър ден, старшина Заек, тука ли е Н?
- Здравейте г-н старшина Заек, много ми е мило да ви видя отново. Както ви казах купихме от семейство Н. това жилище и от тогава не сме ги виждали. Заповядайте.
Влезнаха, терористите се спряха в кухнята, стигнахме отново до моята стая.
- А, Компютър! Верно, че съм идвал. Извинявайте за безпокойството.
Мина се още около година. Нещо брата на съседката я търсеше, по телефон звънеше, на вратата чукаше, но никой не му отваряше. Тогава той се обади на полицията, дойде старшината Заек, звъня на вратата, чука тропа, но никой не отвори. Ау, какво ли е станало? Повикаха антитерористичната бригада този път разширена и с една жена - все пак търсят жена. Чукаха, тропаха, изнесох им пепелник на коридора... никакъв отговор. Обаждаха се по телефоните на началници (врата ли да разбиват, ключар ли да търсят), началниците им нещо измъдруваха... и ето след полунощ дойде пожарната. Пожарникар един, с лъснатият шлем, с такъмите - нещо съвсем по-шарено, дойде до вратата. Извади брадвичката и започна да кълца входната врата на съседите. Тогава вратата се отвори, показа се съседа, смутолеви, че не са чували никакви звънци и тропания (тяхна си работа защо не са искали да отворят), показа се и съседката - явно жива и всички се разотидоха.

После съседите си смениха накълцаната врата. Та оказа се, че единствено пожарникаря свърши някаква работа. Иначе, през тези две години, няколко пъти окрадоха сина ми из града, а мене по влаковете. И то все около обяд.

Ниво 1
Сладар