автор: frezija

Душата ми е с титаничен глас,
но тебе те крещи наум безсилно.
И само шепот, мек като атлаз,
красивите й устни нежно милва.
Душата ми е с дупка от куршум
и затова не се съблича гола.
Или пък се съблича, но наум.
А после коленичи и се моли
на сляпо да я галиш, без ръце
и само дъх по нея да остава,
превръщайки я в гладко стъкълце,
в което слънцето се отразява.
Душата ми се люби с теб наум,
а крехкото й тяло сякаш свети!
Накрая те целува и безшумно
отнася този спомен на небето.