автор: svetlana

Реших да взема лист хартия, боите , четките, …статива
Да седна , и на светлина- да изрисувам своята душа.
Тогава аз усетих , ……. листът бял е твърде …..…вял ….
И той не би изобразил душата ми във багра и във стил .
Огледах се и го видях : красивото кристално огледало -
забравено, поовехтяло, но достолепно ,царствено и зряло.
Прозрях във този миг : .....аз имам шанс велик !
Да видя отразена своята душа в красивото кристално огледало
и да я оцветя реално,огледално, без капчица свободен щрих…. като имитатор - класик!
Посегнах към кутията със четки -
..................................................... уви ……те груби са , нали…..????
С какво ли аз да оцветя детайлите на своята душа.?
Тогава аз отпуснах си крилете,
спокойни ,уморени от летене.
Откъснах няколко пера - с тях ще вая моята душа.
Посегнах , взех си първото перо - перото на веселието е то.
И мигом лекичко нанесох усмивката - малинена, игрива,
Перцето весело се заизвива и литна си спокойно във нощта,
изпълнило със смисъл своята съдба.
Напипах второто перо - перо на добротата било то.
Понечих да го оцветя във нежно чиста синева ….
Но …не ….получи се рисунък нов - кадифена пълнота ,
посипана със розова мъгла.
Поисках следващо перо - перо на лудостта - любов.
Тогава в образа рисуван съзрях кармин бленуван
А перото на страстта - изрисува моята коса
Във багри есенни и живи,от нощен пламък по -красиви.
Остана ми едно перо -перо на злобата е то.
Страхувах се да го докосна и да призная си пред мен,
че си е мое и от…мен!
Но нямах избор никакъв: - пред образа кристален …
не можеш да си идеален.
Затова реших - да тегля един щрих с това перо….

Докоснах злобното перо - о чудо……на прах превърна се то
И всъщност се усетих аз щастлива, че няма вече злобичка у мен.
И съм нежна и добра , и съм истинска жена .