Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 1
Всичко: 413

Онлайн сега:
:: JasminJasminA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩе те целуна дори да ме намразиш
раздел: Любовна лирика
автор: GoranMalevski

Разгадах те по топлата длан.
Ти си моето земно момиче
с аромат на магичен оман,
на зюмбюл и на бяло кокиче.

Бе пътека. И мост. Бе надежда.
Буря лятна - завихрена, топла.
Сила земна. Далечност небесна.
Бе безкрайна. Бе неуморна.

Чакаше сбъдната да притихнеш във длани.
С нота нежност да се пълни душата.
Чакаше моето " Не тръгвай!" за да останеш,
но избухна във теб тишината.

Студено ти е. Топла е дланта ми.
Изгаря. Като лято. Като устни.
Дъхът ми пак се слива със дъха ти.
Ръката ми отказва да те пусне.

Но дланта ти свита твърдо в юмрук
се разтваря като листче на цвете.
Няма полъх, ни повик, ни звук.
Сън дъждовен спят ветровете.

- Ти защо се завърна?! Кажи!-
разпъваш раменете ми до болка.
От очите ти преливат сълзи.
Аз мълча. Ти отгатваш. И толкова...

Събуди се момиче! Сънна пряспа покрива
побелелите твои, несломени ръце...
Събуди се! И тичай! Любовта си отива!
Догони я с немито отрезвяло лице!

Има Вечност! Във нея се ражда
осъзнатото наше резличие.
Там сме звездни, въздушни и плавни.
Там сме чисти, щастливи и ничии...

Ще се пръсне на прашинки самотата.
Ще тръгнеш по килима летен боса.
ръце протягаш там, към Светлината,
за да мога твойте пръсти да докосна.

Една звезда в съня си ще бленуваш...
Една звезда в сърцето ми полази...
Стиха със стих за спомен ще целуна,
дори ако речеш да ме намразиш...


Публикувано от aurora на 02.09.2014 @ 10:54:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   GoranMalevski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.10.2021 год. / 06:43:59 часа

добави твой текст
"Ще те целуна дори да ме намразиш" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ще те целуна дори да ме намразиш
от divcviat (divcviat@abv.bg) на 02.09.2014 @ 11:32:14
(Профил | Изпрати бележка)
Секна ми дъха!6+
Слънце в душата и много вдъхновение!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!


Re: Ще те целуна дори да ме намразиш
от apostola на 02.09.2014 @ 14:01:13
(Профил | Изпрати бележка)
Чете се на един дъх,Горане! Силно стихо!
Беше удоволствие да го прочета и го оценявам!
Поздрави от мен и хубав ден!


Re: Ще те целуна дори да ме намразиш
от mariniki на 03.09.2014 @ 21:33:50
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
и аз го прочетох така... на един дъх..
така е Краси, думите са вечни като вселената...
и чисти са, и звездни..
браво..