автор: Gorqsht_Snqg

На С.Д., Благодаря ти, че ми показа, че такава любов има и на този свят....

Каква е таз любов - като на кино?!
До толкова е истинска, че стряска!
Разумното ни е безкрайно мнимо
щом топлим най-безумната си ласка...
А ти повтаряй колко трябва да съм силна,
сърцето нека свойто да си знае.
И може би един ден ще му мине
от безлюбовие когато заридае.
Тогава ще го свия - да го уча
да не изтръпва от това че няма
да се разлиства във съня ти слънчев,
и да шепти над топлото ти рамо.
За мен преврата е до лудост ясен,
кажи ми него само как да скърша.
Та да се примири с това че някак
„сълзата не е рана, тя се бърше”...*

Разказах ти сърцето си до смайване.
А тъй и не можа да му олекне!
И липсата ти все така е крайна.
Пред себе си не може да приеме,
че погледа ти няма да обръща
света ми спретнат като мъжка риза,
очите ми че няма да прегръщат
ръба по който мислите ти слизат...

Зазидах го зад толкова заблуди!
В пролуката – разплакана надежда,
която го теши, че ще изгуби
копнежа в твойто утро да оглежда

една любов като на кино бяла,
задето цял живот ще бъде късно.
И не успее ли да я строши накрая
oт непосилния си опит ще се пръсне.