Животът е неспасяем - красив и ужасен,
досущ като всеки заем, похарчен напразно.
Като залог, който знаеш, че неизбежно губи,
но цял си едно очакване да ти се случи чудо.
Да се усетиш любимец, люлян във вселенските скути.
Да си ирационалният принцип на чезнещите минути.
Да си бризът и ураганът, тясното и широкото
и в един миг да обхванеш всички пътища и посоки.
Ала опасно е съществото, което е сетиво за чудото.
И го изследват доктори. И го затварят в лудници.
Потъпкват го с майчина нежност. На подлост го обучават.
Преподават му висше невежество. Купуват го с евтина слава.
И краят почти би бил ясен. Човеци сме. Слаби сме. Знаем.
Само че всеки от нас го спасява това, че животът е неспасяем.