автор: I_Magerova

Беше сън, чуден сън, не шега.
Две сенки пак се сляха в една,
в две сърца - безкрайно далечни,
в две думи, останали вечни.

Сън! Сбъднат мой приказен сън,
ти върни се, върни се при мен
пак ела с онзи празничен ден,
с твойта песен и нежният звън

Прошепни ми: "Обичам те много",
искай пак да ти кажа отново,
че те обичам "Обичам те, Тони"
чуй не аз, а сърцето говори.

...

Две очи, тъмносини очи,
две души, тъй далечни души,
две сърца - разделени сега,
само песен и малка шега.


28 септември 1981 г.