автор: Svetlin

Чат 1:1

Елементарно, но реално, свежо, но не се вярва че е възможно, лесно, но за другите...

{Е, тогава?}

Чат с представи

В чата
всички са красиви, умни, живеят за момента и щастливи,
което е страна А на плочата задира обръща се и на моменти се вижда
матрицата стояща зад тази илюзия, където
всички са неестествени, интриганти, отлагат момента, за да не бъдат хванати.
Това е строителния материал, а за него е платено с разбирането че чат-а е само това, който
иска друго нека плати/вложи друго свое разбиране... някъде в друга представа.

Канал Чат (Кино Чат)

Чат разпознат като медия позволява играене на роли - печелившо поведение за постигане на планирането от професионалисти,
каращи чувстващите се не на място да се замислят преди да са останали "извън", и да си спомнят какъв вид поведение най-точно определя тях и се доближава до възможно най-добре изразената представа за тях самите.
Представата трябва да е не точна, а ясна, не лична а убедителна, не базирана на факти а на клишетата на медията които лесно разпознават местата на актьорите и зрителите така че те да ги заемат
удобно и бързо без да се виждат движения на сенки от изправени глави пред екран-а...

Чат Театър

Актьорите не са всичко, важни са идеите, ярките образи на прекалена преиграност и индивидуален егоизъм се избягват, за да може да се открои изчистената логика, която ни води до "някъде".
Усещане на удоволствие, храна за женското начало във всеки който е отпуснат, или Сериозна Игра в която няма място за лични вибрации дори неосъзнати, постигана
по най-старият познат и класически начин - всички участници са мъже, както е било в античния театър и което постига липсата на отвличаща сексуалност. Всички които
искат да се обозначат като изразители на сериозна идея Избират! мъжки ник (без значение какви са всъщност), а всички искащи да имат фриволно обвързване непременно насочено от всеки към тях, а не към идеята, също
Избират! женски ник, което улеснява възприемането на ролите и Подчертава тяхната отдалеченост от реалността, същата като на идеята спрямо реализацията. Това е противоположното
на надеждата 1:1 - реалността доведена до абсурдна крайност и постигане на цели които изключват избора на театрално поле за да бъдат реализирани... Абсурда е нещо което липсва,
1:безкрайност...

Чат на спомените и наслагването - историческият спомен се постига без наличие на преди това рекламираният "Избор!" личен - "историята се пише от победителите",
а това във всяка една история сме ние, разказвача на историята, зрителите нямат думата. В такъв аспект не идеите биват открити някъде из хронологичните реплики,
а вместо това Идеите са водачите които водят диалога и преместват по картата на разположение в лесното за усукване време и пространство хора или по-скоро изиграеми "субекти".
Субектите взети извън необходимостта да взимат думата и само в тяхното минало могат да бъдат местени като пешки по дъската на историята за да се предприемат необходимите
действия (взятки) по развитие на история и довеждането и до нейният несъмнен разплитащ край където бялото е бяло, черното черно и няма останали възможности за определяне. Пълна
картина имаме само когато сме взели предвид всичко и всички според всяка възможна идея за тази избрана минала реалност... Избор тук няма. Нито хора или личности,
а всяка възможна идея се принизява до борба за нейното реализиране и оцеляване, както и до постигане на запомнящ ефект на победа - признание за правота което е по-беда
за идеята след нейното пълно обезличаване и изравняването и до всяка друга идея и ситуация.