Кой затваря очи за морето -
дом за всички реки угнетени?...
Кой желае с усмивки превзети
да пререже и своите вени?...
Суетата е счупен прозорец.
Не съзира стремежа на огъня.
Двама в тебе навярно говорят,
но един те събужда с тревога.
С тиха власт ти отнема мира,
но смириш ли се, пак ти го връща.
Щом душата е с врат на жираф,
не изменя на своята същност.
Но променя света ни наоколо
с чистотата си, грейнала в нея.
И разбираш: Фалшив ли е скокът ти,
нещо в тебе напразно живее.
Радостина Драгоева