автор: ipsidixit

Върви и преследва;
златното руно не ще се завърне,
но пак ще го има у други
и други в движение
с поправени мачти,
платната - скроени от време
и време - скроено от чувства;
Медея изкусна е;
и там отмъщение очи не съзират,
а само движение -
огромна вселена,
където пулсира
и всичкото всичко -
безскрупулни звездни потоци,
прикрити в очите,
питащи,
питашти;

въобще не е лесно да плаваш -
познания ти трябват,
а как се добиват? -
с движение;
напред - неизвестно,
назад - безпогрешно;
кое и от двете да вземеш -
Медея е с тебе;
вселена у нея чертае й
карта от кокал;
върви и преследва,
пулсира с надежда,
неизбежна,
мъстта да не стопли.