автор: sradev

С Ралин бяхме случайни кръчмарски познати и дори не си спомням дали е чувал името ми, но неговата компания винаги е била приятно-поучителна.

Последната ни среща ще да е била още преди 80-та година, защото нея година изгубих своята автобиография. Може и да е било по-късно в малките изблици на подсилване на духа.

Връщахме се с него до махалата, когато пред киното видяхме как един човечец в свръхдуховно състояние се завиваше с плочника. Надигнахме го на крака, запитахме го къде живее, той започна да мучи нещо неопределено и да мърда с ръце още по-неопределено. И тогава Ралин ме остави сам. Обидих му се моментално - как може в такъв неопределен момент да ме изоставя.

Онзи човечец направи още две-три крачки в посоката, в която изглежда беше дома му, после кривна и се запъти в друга. Попитах го още няколко пъти, но неговите отговори ставаха все по-неопределени. Виждайки, че е съвсем във форма и аз го оставих на пейката пред киното.

След години друг познат от махалата живееше в подлеза, на 100 метра от дома си, но тогава ми беше ясно, че и той не е в състояние да се напие така, че да се върне там.

И престанах да се обиждам на Радой Ралин.

Славян Радев