 |  Не съм те срещала преди.
Не,никога не съм те срещала.
Ни във съня на плачещи върби,
ни в магазинчето с мечти отсреща.
Ни в себе си,когато бях сама
на някой свой невидим кръстопът,
ни в мрака всеполепващ у дома,
ни в умората,усетена след път.
Не съм те виждала насън дори.
Не можех точно тебе да предвидя.
Не знаех,че покоят ми ще изгори
след теб.А не остави даже диря.
И вече знам,че ще те има в мен
докрая ми,защото ме променяш
с умението свое да си откровен
и с наглостта да ми изменяш.
След теб не зная истина какво е.
Обърка подредеността на мислите.
А ти се вмъкваш в мен спокоен,
успяваш в хаоса да ме осмислиш.
Оставам на брега ти с голи сетива.
Чрез паметта им бавно ме превземаш.
И,ако има прилив,ти ще си това,
дошъл от мен завинаги да ме отнемеш.
Публикувано от aurora на 26.11.2004 @ 16:33:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Не съм те срещала" | Вход | 11 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 26.11.2004 @ 16:45:57
(Профил | Изпрати бележка) | И аз усетих "Говори с мен"....близко...
има такива тъжни синхронии,дано помагат в собственото ни осъзнаване... |
]
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 26.11.2004 @ 17:13:18
(Профил | Изпрати бележка) | | И изненадващо,стряскащо нови...дано имаме сили да ги приемем..... |
]
Re: Не съм те срещала
от Merian на 26.11.2004 @ 17:10:18
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | "Не бях те мечтала, не бях те и мислила...
Във пролука на пулса ми някак се втече,
не с небесни фанфари, а със сърдечна аритмия..."
Бях го писала това преди време:))))...и сега си го спомних край прекрасния ти стих, Мея.... който приемам...боже, колко често го казвам, ама... на 100%:)))
|
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 26.11.2004 @ 17:17:54
(Профил | Изпрати бележка) | Здравословна аритмия е това:))
Ами нали ти казваше за точните хора в подходящото време...:))
Понякога можем да си мислим,че не сме узрели за една или друга "изненада" в живота ни,но,всъщност,отдавна сами да сме я подготвяли и да сме оставили "пролука на пулса" си...
Радвам се за 100% :)) Обнадеждаващо е,че някои неща имат край преди да стигнем безкрайността |
]
Re: Не съм те срещала
от Anouk на 26.11.2004 @ 17:25:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Страшно ми хареса! Браво! |
]
Re: Не съм те срещала
от dio на 26.11.2004 @ 17:42:43
(Профил | Изпрати бележка) | Прозвича ми адски близко.
И ми се изпотиха очилата:) |
]
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 26.11.2004 @ 18:05:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Благоадаря ти,но да видим дали аз ще се харесам като ме отнесе приливът:)) |
]
Re: Не съм те срещала
от roza1 на 26.11.2004 @ 18:01:14
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми допадна!
Благодаря за удоволствието!
Поздрави!:)) |
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 26.11.2004 @ 18:07:33
(Профил | Изпрати бележка) | Удоволствието е взаимно:)
Само не знам за обекта на стихотворението в какво точно се състои удоволствието...но това е друга тема,нали?:))) |
]
Re: Не съм те срещала
от roza1 на 26.11.2004 @ 18:13:55
(Профил | Изпрати бележка) | Със сигурност се чувствам, като нея..
Но си го написала толкова хубаво, чене можех да скрия възторга си!..въпреки болката, която прозира. |
]
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 26.11.2004 @ 18:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | И аз със сигурност се чувствам като Нея...
Питах се за Него за неговото удоволствие да превзема...
..просто така...безответно май...
Е,приливите и създават,и заличават собствените си следи...само време трябва да мине,много време.... |
]
Re: Не съм те срещала
от roza1 на 27.11.2004 @ 20:49:10
(Профил | Изпрати бележка) | Той...ще се чувства някога ,като нас.
Мога да се обзаложа.
Колкото до времето..то много бавно се движи понякога.. |
]
Re: Не съм те срещала
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 26.11.2004 @ 19:55:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Мея, ....онемях! Силно....и истинско! Както всичките ти неща! |
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 27.11.2004 @ 15:25:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Вълнуват ни сходни неща,забелязала съм...и ги съусещаме... |
]
Re: Не съм те срещала
от libra на 27.11.2004 @ 04:49:53
(Профил | Изпрати бележка) | "дошъл от мен завинаги да ме отнемеш"
това е то...истината..
идва от нас и ни отнема...продължавам да те чета и да се чудя на мъдростта ти...! |
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 27.11.2004 @ 15:28:29
(Профил | Изпрати бележка) | Значи си съгласна с мен,че в любовта даването е и вземане и обратно:)
Мъдрост ли?! Просто описвам грешките си миг преди да събера сили да сторя нови,още по-големи:)
Благодаря ти! |
]
Re: Не съм те срещала
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 27.11.2004 @ 19:31:59
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Оставам на брега ти с голи сетива.
Чрез паметта им бавно ме превземаш...
__________________
В магазинчето за мечти продават приказки.
Когато си самотна - и това е изход.
Само че какъв е смисълът -
като наркотик - не лекува, а убива.
Непредвидените мисли те парализират.
Правиш непредвидени крачки,
посоката намираш с усилие.
Знаеш какво искаш.
Думите напират. Сами.
И боли без да спира -
има достатъчно причини.
Само през зимата остават дири
от тези, които преминават през дните ми.
Или поне тогава са видими.
И там, където вълните докосват брега
нетрайно-измамни.
Взривяват се потъпканите страсти,
потиснатите желания...
Остани поне за малко в мислите ми.
Изпълваш чувството ми за очакване
с усещане за цялост.
Следите по пясъка изчакват прилива
за да се слеят в една друга реалност...
_____________________
|
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 28.11.2004 @ 15:32:20
(Профил | Изпрати бележка) | Ужасно е усещането,
че всички приказки са прочетени.
Ужасно е!
Играта със самотата се превръща
от надежда в блудство.
И не ти се иска,но вярваш в зимата.
Вярваш в нея!
В белия И лист,изписан с кървавите дири
на лъжите и на убитите любови.
Къщата,в която някога ги скрих
е къща без прозорци.
И оттогава се вглеждам навътре,в онзи белег,
който е бряг за всяка уморена надежда.
А брегът се оказа далеч от морето.
Бряг на пустота,бряг на несмелост.
Страхът е много по-смел от нея...
Поне има силата си.А несмелостта е слабост...
Тонове пясък затрупват усещането за
прилив в покоите на душата.
И ще я превърнат в пустиня.Рано или късно.
Ако е рано,няма да пристигнеш.
Ако е късно,ще съм заминала....
Остава очакването с хилядите си пипала
да обсебва времето в мен.
И пространството,в което съм...
Пустиянта и приливът са едно цяло
в някакво друго измерение.
Но не и в това,в което се срещаме.
Разминаването е неизбежно.
Пътници сме....
Остава спомен.
Несбъднат.
|
]
Re: Не съм те срещала
от Meiia на 28.11.2004 @ 14:57:37
(Профил | Изпрати бележка) | А аз само си спомням преживяното,скрито зад стиховете и не знам кой от тях какъв е...
Благодаря ти... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 879
ХуЛитери: 3
Всичко: 882
Онлайн сега:
