автор: Evakovach

Поискай ме и ще ме имаш-
такава, мъничка и толкова безкрайна.
Поискай ме като тъга,
като утеха,
като надежда в мъгливо утро с есенна мъгла.
Поискай ме полека и насила,
не ме жали-
аз ставам силна като ме боли.
Поискай ме завинаги, защото мразя тази дума.
Защото се съпротивлявам,
защото плача,
защото ме е страх...
Такава ме поискай,
а аз ще се усмихна...