автор: severianin

/стих от архива/

Знам, иска дружбата другарско рамо
и връща вярно рамо на другар,
но обичта не иска обич само –
на обичта света принасяш в дар.

Любов – това е чувство съкровено,
но повече от чувство. Щом гориш
от обич – значи властваш над вселена
и си готов вселени да дариш.

Везна е всяка обич. Ако в дясно
звездите от небето си свалил,
а в ляво сложиш погледа й, ясно е –
по-тежък ще е този поглед мил.

И тази луда щедрост, тая дързост
не се лекува като болен зъб.
Добре поне, че отминава бързо
и не оставя белег или ръб.

14. 08. 03, Ветрен