автор: abonat

Когато Господ слязъл на Земята,
за да премахне всяка простотия,
поетът пиел вино и се клател
сред купища почернена хартия.

Когато Господ принципи споделял
за бърз напредък чрез труда на всички,
поетът хапел своята постеля
и търсел рима на „зора” и „птички”.

Когато Господ давал на мъжете
заръки, наставления и мъдрост,
поетът сричал горестни сонети
в нозете на хетера златокъдра.

Когато Господ казвал мурафети
за виртуозно справяне с живота,
поетът с клюмнал нос по кея кретал,
и разсъждавал за смъртта и злото.

Когато Господ вдигнал най-накрая
за благослов добрата си десница,
поетът, от вълнение замаян,
измислял ода за една тревица.

Когато Господ тръгнал към Небето,
край залеза се сблъскал със поета...
И раят вече дава все „заето”,
а Божието слово е в куплети.