автор: giro

Искаш да станеш планински спасител?
ОК!, много е лесно:
Трябва да поназнайваш планината. Не много – просто колкото да не умреш в нея загубен, гладен, жаден и изстуден... Може би е хубаво и да не те затрупа лавина, ама това не е чак толкова страшно – до 15-тата минута има 90% оцеляемост.
Останалото го има в Хижата.
Трябва да поназнайваш и ските. Не много – просто колкото да не се утрепеш в дълбокия сняг, докато с тенекиената шейна сваляш из разни идиотски баири вкочанения пострадал.
Другото го има в Болницата.
Трябва да се катериш малко и по разни скали. Не много – то повечето е спускане с разни въжета и носилки, пък и у нас никога не е по – високо от 800 метра.
Останалото е в найлонови чували.
Трябва да имаш даян на студ, на баир и на ракия. Две от три стигат.
Другото е в повече.
Виждаш ли? Лесно е!
А, забравих! – трябва ти и Голямо сърце.
Другото го има в Метро...

Готино го написах, нали?! Звучи хумористично, затрогващо и леко епично... Обаче е и малко тъжно. Понякога ме разплаква, сега също. Затова, вместо да приключа с писането, ще ви кажа още нещо:

ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА.
Поклон!
Създадена е преди 70 години от шепа алтруисти. Слава Богу, имало ги е тогава. Макар и малцина. Слава Богу, има ги и сега. Макар и малцина.
Да помагаш в Планината не е по – различно от това да помагаш въобще. Просто по – силният помага на по – слабия. Помните ли рицарската клетва във филма „Небесно царство”? Бих искал всички да я спазваме. Тогава не би се стигнало до красивия вопъл на Богдана Карадочева: „Ако до всяко добро същество...” Защото всичко ще бъде любов.
Обаче...
Е, винаги има и „обаче”, но баш сега няма да се спирам на него, въпреки, че е голямо и болезнено...
Пред собствените ми очи са живите муцуни на изпотените и зачервени пичове от ПСС, мъкнещи огромни раници, с набити крака и свирещи от умора дробове. След всеки неуспешен ден стават в 5 часа сутринта с надеждата, че новият ден непременно ще бъде успешен. И всичко това, за да намерят три загубени пичлигарчета, тръгнали в Балкана като за градската чаршия, дето огън не могли да си запалят, а даже не знаели, че ги търсят...

Звучи тъпо, нали!?
Но не е!
Имаш право да се загубиш в Планината, а аз ще те намеря. Не бъди нещастен – там е място за щастливи хора.
Просто съм планински спасител.
„Останалото” е във Фейсбук.