автор: hesperus

Ако аз съм пътеката,
ти си конникът,
който шпори забива
и размахва камшик.
А кобилата рие
по мене с копитата.
Най-добре спри!
Откъсни слънчоглед,
оплети си на плитка
три стръка синчец
и богат като Крез,
дъх поеми със Земята.
Чуй как жужи
ароматено медно
златочелото жито,
лавандулата нежна.
Виж, че крия в къпините
крехки птичи гнезда...

Спри! Конете се спъват
по ръба на червените макове...