Във зебрата на дните
пътища оплитаме,
подгонени във джунглата на времето,
не ни е страх да губим плячката,
намираме убежище да оцелеем в глад.
И малко да сме имали,
раздаваме,
гадаем цветни сънища,
завъртаме се в свят,
и негатива проявяваме –
животът ни е цветен черно-бял.