автор: Mouse

Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цветовете, зашеметявало с разнообразието си.
Малката пеперуда прехвърчала от цвят на цвят, щастлива от живота и красотата около себе си. Стигнала до едно цъфнало дърво и кацнала на един цвят. Но не щеш ли бръмчене нарушило тишината. Пеперудата е уплашила и свила крила. На цвета кацнала една пчела и забола хоботчето си в цвета. Преди да излети видяла пеперудата и я попитала:
- Ти си пеперуда, нали?
- Да - разтреперено отговорила малката пеперудка – с цветя ли се храниш?
- С нектара на боговете – отговорила пчелата и отлетяла – опитай и ти.
Пеперудата опитала от храната на пчелата и останала доволна. Полетяла нататък. На едно клонче срещнала една мравка. Този път вече по-смело първа заговорила:
- Здравей, аз съм пеперуда и летя от цвят на цвят. Ти какво правиш?
- Аз съм мравка. Живея в един голям град и събирам храна за другите и трупаме запаси за зимата.
- Колко ли е хубаво да не си сама – отвърнала пеперудата и полетяла нататък.
Стигнала до гората и там на едно листо срещнала гъсеница.
- Здравей, ти какво правиш?
- Храня се с листа, за да порасна и да се превърна в прекрасна пеперуда като теб.
- Ама аз не съм била гъсеница.
- О, била си, но не си спомняш.
Малко след това срещнала един стар бръмбар.
- Ей, малка пеперудке - провикнал се стария бръмбар.
- Здрайвей – отговорила пеперудката и весело обиколила около него.
- Бързо се скрий, не виждаш ли онази червеношийка.
- Много е красива.
- Красива, но тя търси храна. Аз и ти сме нейната храна.
Пеперудката се свила и изчакала птичето да отлети, а след това полетяла още по-нататък. На една полянка, всред гората тя видяла още много пеперуди. Те кръжали, кацали, излитали и се виели в прекрасни разноцветни кръгове, все едно дъгата е оживяла. Щастливата пеперудка се присъединила към танца им, сляла се с тях и не след дълго си намерила един красив другар.
- Ти си най-прекрасната от всички.
- Така ли? – Усмихнала се пеперудката.
- Искаш ли да те разведа наоколо и да намерим най-красивия цвят? - Полетели двамата и прекарали незабравими мигове заедно.
На сутринта пеперудката се почувствала натежала и потърсила някое цвете, където да се свие, да почине и да поспи. След някое време се преместила на съседното листо и снесла яйцата си, плода на часовете прекарани с прекрасния си другар в полета.
След това била толкова уморена, че не могла да полети и паднала немощно на земята, където я открили мръвките и я отнесли в техния град.
Минали дни, на листото яйцата започнали да растат и да се превръщат в гъсеници, а после в какавиди ….. и в един прекрасен слънчев ден от една от тях се излюпила малка красива пеперудка, която немощно размахала криле в опит да полети ……
...............................