Всеки падащ кичур е на мястото си,
като абанос,
паднал
тежко
и твърдо.
Всеки кичур ще ти се изпълзва непоколебим и жилав,
преди да забалежа прокрадналия се поглед
върху врата си.
Ще бъда черно-бяла,
а ти устойчив,
за дантелата около деколтето ми-препълнена с цвят,
обгърнала
разголените ми
рамене,
на пластове...
Няма да се отпусна в ръцете ти.
Устойчив,
защото имам стойност.
Иначе покорно ще се съгласявам с теб,
черно-бяла...