автор: Boryana

Една
необличана дреха
виси в гардероба.

Не говори,
защото
не се намира в стихотворение.
И,
понеже е няма,
няма как да разкаже
своята дрешна история.
Ако можеше,
би ни разказала може би,
че е купена много,
мнооого, много отдавна.
...преди това беше блян във очите
на едно мълчаливо момиче,
основание за неговите
дълги дни без почивка
и мечтата да види
раменете на един мъж
в нея.

Това е.
Той не я облече.
Никога.
И така,
тя виси в гардероба.
Една няма необличана
дреха.