автор: fyon

На пъпа на самия град
сглобявам си провинция дълбока
от този пухкав облачен парад
във аралъка между двата блока.

От кимане на липови листа
във знак, че с всяка радост са съгласни
и че ми пазят детските лета,
които пак за малко ще пораснат.

От дишане дълбоко на треви,
в които Палечка желаеш да се казваш.
Или пък във зеления им вир
да си безименно, лениво водорасло.

От пухчетата, впримчили лъчи,
които пръсват този град във полет
и той, до атом, целият хвърчи,
облякъл перушина от топола.

От този вятър толкова смутен
и малък - като дишане на пате,
че искаш да си само лист на клен,
за който целият живот е вятър.

Това е всичко. С малко Фотошоп
изтривам двата блока и колите.
А после спирам патето на стоп,
притихвам във дъха му и излитам…

25.05.2014
Фьон