автор: erka

Ти... тръгна от мен.
Преди много години.
Във хоризонта -
до отчаяние
влюбено...

...и аз те оставих,
към лазурното синьо,
през своя мираж
да отплуваш.

Къде акостираха
лудите пориви
на твоите копнежи,
не зная,
но чайките носеха
спомен след спомен
от толкова
чужди пристанища.

Прибирах в албуми
тъгата по тебе,
а времето в мен
се смаляваше.
Прегръщаха кея
очите ми денем
с едно
неизбежно очакване...

В съня си издигах
от пясъци крепост.
Осъмвах по кулите
будна...

...от толкова бури
и мъртви течения,
сърцето
във фар се превърна.

...след толкова скитане,
без остатък пристигаш.
В колет
с неизвестен подател...

...на кораб хартиен,
затворен в бутилка -
последното
твое пристанище.